Иранският модел за Израел
Автор: Фьодор Лукянов, globalaffairs.ru. Лукянов е главен редактор на списание „ Русия в световната политика ”, ръководител на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия от 2012 година
В Близкия изток се чакат шумни събития – възмездие за офанзивата (номинално анонимна, само че в действителност израелска) против иранското консулство в Дамаск. Самообладанието е една от особеностите на политическата просвета на Иран, отговорът не идва незабавно. Заплашителните изказвания за идно отмъщение от време на време наподобяват театрални, изключително в случай че паузата се проточи. Но районните играчи знаят, че Иран няма да се ограничи единствено с думи; дейностите от един или различен темперамент са неизбежни. В този случай самият акт на заличаване на дипломатическа институция е доста индикативен, надлежно реакцията би трябвало да е не по-малко забележителна. Вярно е, че асиметрията е различен обичан принцип на Техеран.
Ударът против консулството пристигна на 45-ата годишнина от провъзгласяването на Ислямската република от аятолах Хомейни. Вероятно съвпадане, само че, както се споделя, доста алегорично. Ислямската гражданска война от 1979 година сътвори страна, която внезапно се разграничава от тогавашния политически пейзаж в района. Новата република влезе в борба с всички без изключение - заради естеството на своя режим, който беше качествено друг от този на всички външни сътрудници. Следователно тя можеше да разчита единствено на себе си и да употребява справедливи (не свързани с Иран) несъгласия сред другите. Това предпостави употребяваните от Техеран тактики, които по-късно започнаха да ги назовават хибридни или непряки. Различни типове индиректни и постоянно неразпознати форми на борба, които дават необятно поле за еластичност. Оттогава, несъмнено, обстановката доста се промени, Иран към този момент не е революционен отшелник, само че традициите и „ обособеното “ усещане за себе си са непокътнати.
Парадоксът е, че сред Иран и Израел, главните антагонисти в тази част на света, могат да се намерят доста общи неща. Поне що се отнася до позицията им в района. Израел е другата страна, която в доста връзки се опълчва на всички свои съседи. Неговата тактика за оцеляване също значително се основава на потреблението на разнообразни средства, някои от които са скрити. Като да вземем за пример употребата на спорове сред прилежащите страни.
Основната разлика е, че Израел, за разлика от революционен Иран, разчита освен на себе си, само че и на външен настойник – Съединени американски щати. Генезисът на тази връзка е явен. Появата на съвременна еврейска страна в Палестина е резултат от европейската история през ХХ век, в която Съединени американски щати изиграха решаваща роля. Решенията, взети в средата на предишния век, са директно разследване от злополуката на Холокоста. Външната поддръжка за Израел се дефинира от разнообразни фактори. Но в този подтекст тя има решаващо значение. Нещата се оказаха разнообразни. От една страна, външната помощ разреши на Израел да стане най-могъщата във военно отношение страна в Близкия изток и да се скрие от някои политически офанзиви. От друга страна, огромните външни играчи неизбежно се намесваха в съвсем всеки спор с израелско присъединяване въз основа на личните си ползи, които не съвпадаха безусловно с аспирациите на Израел.
Това припомняне не е водено от интерес към предишното, а от предпочитание да разберем сегашното и евентуалното бъдеще.
Ако външното застъпничество се смята за причина за сполучливото битие на Израел, тогава могат да настъпят промени.
Интензитетът на актуалната борба в Палестина е извънредно висок - концентрацията на принуждение и мащабът на очевидните вреди за всички са огромни. Дотолкова, че външното отменяне на протичащото се – изключително на дейностите на Израел – се трансформира във все по-осезаемо събитие. Ясно е, че всяка страна може да пренебрегва решенията на интернационалните институции, които нямат средства да принудят осъществяването на своите решения. Както и да не обръща внимание на публичното мнение. Но се натрупва сериозна маса, която може да повлияе точно на настойниците, още повече че всеки от тях има своята вътрешнополитическа специфичност. Операцията в Газа продължава шест месеца, а главният проблем е неналичието на предстоящи резултати от нея. Бързо решеният проблем оправдава средствата, другояче резултатът е противоположен. От тази позиция Хамас съумя да предизвика Израел към дейности, които бяха нездравословни за него и изнервиха Съединените щати, които в този момент си имат задоволително проблеми. Ако проектираме тази наклонност за идващите десетилетия, ползата на Съединените щати и Запада към Израел може да намалее още повече. Повтарям, водещата позиция на Израел в геополитическото усещане на Запада за Близкия изток се дефинира от събитията на ХХ век, от които ние от ден на ден се отдалечаваме. За да оцелее във неприятелски район (на фона на не толкоз другарски надъхан свят), Израел евентуално ще би трябвало да се впише интензивно в него, т.е. да разчита на себе си, с цел да построи връзки със съседите си. Опитът на Иран демонстрира, че това е допустимо.
Инфо: globalaffairs.ru
Превод за " Гласове " Юлия Семир Ал-Хаким
Фьодор Лукянов пред " Гласове ": България няма опция с изключение на да е член на Европейски Съюз. Друг е въпросът какво ще стане, в случай че Европейски Съюз не оцелее
